Задаващият въпроси търси истината
Действието във филма „ Експрес Сънсет Лимитид " се развива единствено в една стая, където двамата персонажи се срещат при много трагични условия. Героят на Томи Лий Джоунс е безсрамен академични професор - човекомразец, надълбоко погнусен от хората и живота. Планът му за самоубийство е осуетен от Самюел Джаксън - някогашен пандизчия, намерил избавление в безрезервната си религия в Иисус. Текстът за сюжета на кино лентата е от носителя на „ Пулицър " Кормак Макарти.
*** - С кое не би се съгласил?
- Може би концепцията за първородния грях... знаеш. Ева изяла ябълката, направила индивидите неприятни. Аз не виждам хората по този метод. Мисля, че в по-голямата си част хората са изначално положителни. Злото е нещо, което самичък си докарваш. Най-вече като искаш неща, които не би трябвало да имаш. Но няма да заставам тук и да ти изяснявам какъв съм разколник, докато се пробвам да те откажа да бъдеш подобен. - Ти разколник ли си? - Опитваш се да ме вкараш в торбата ли, професоре? - Не. А ти? - Не повече в сравнение с прилича на човек. Дори и мощно набожен. Не се колебая, само че задавам въпроси.
- Каква е разликата? - Задаващият въпроси търси истината. Съмняващият се желае да чуе, че не е правилно. - Не смяташ, че би трябвало да вярваш във всичко, което е там, с цел да бъдеш избавен? - Въобще не. Дори не считам, че би трябвало да си я чел. Или да знаеш, че има такава книга. Мисля, че каквато и истина да е написана на страниците на Библията, е написана и в човешкото сърце доста от дълго време. И ще бъде написана там доста по-късно. Дори и последното копие на тази книга да бъде изгорено. А което Иисус е споделил, не считам, че изобщо нещо е сътворил. Просто го е изказал. Тази книга е напътствие за невежите и измъчените. На един повсеместен човек няма да му би трябвало. Ако беше я прочел, щеше да знаеш, че тук се приказва повече за неверния път, в сравнение с за верния. Защо, мислиш, е по този начин? - Не знам. Защо? Ти ми кажи.
*** - Това което искаше да знаеш... Няма евреи, няма бели, няма негри... цветнокожи хора. Няма такива неща. В дъното на мината, където се намира златото, няма такива неща. Там е единствено чистата руда. Онова, безконечното, дето не вярваш, че е там. Онова нещо, което приковава хората за перона, до момента в който се доближава Сънсет експрес...
Това нещо, което ти разрешава да раздаваш благословии по главите на непознати, вместо да ги проклинаш.
***
- Ако това не е животът, който си желал, то тогава какво е? - Не зная. Не това. Ти живееш ли, както си планувал? - Не. Но получих това, от което се нуждаех, вместо което желаех. Понякога това е най-хубавият шанс.
Илюстрации: kinopoisk.ru
*** - С кое не би се съгласил?
- Може би концепцията за първородния грях... знаеш. Ева изяла ябълката, направила индивидите неприятни. Аз не виждам хората по този метод. Мисля, че в по-голямата си част хората са изначално положителни. Злото е нещо, което самичък си докарваш. Най-вече като искаш неща, които не би трябвало да имаш. Но няма да заставам тук и да ти изяснявам какъв съм разколник, докато се пробвам да те откажа да бъдеш подобен. - Ти разколник ли си? - Опитваш се да ме вкараш в торбата ли, професоре? - Не. А ти? - Не повече в сравнение с прилича на човек. Дори и мощно набожен. Не се колебая, само че задавам въпроси.
- Каква е разликата? - Задаващият въпроси търси истината. Съмняващият се желае да чуе, че не е правилно. - Не смяташ, че би трябвало да вярваш във всичко, което е там, с цел да бъдеш избавен? - Въобще не. Дори не считам, че би трябвало да си я чел. Или да знаеш, че има такава книга. Мисля, че каквато и истина да е написана на страниците на Библията, е написана и в човешкото сърце доста от дълго време. И ще бъде написана там доста по-късно. Дори и последното копие на тази книга да бъде изгорено. А което Иисус е споделил, не считам, че изобщо нещо е сътворил. Просто го е изказал. Тази книга е напътствие за невежите и измъчените. На един повсеместен човек няма да му би трябвало. Ако беше я прочел, щеше да знаеш, че тук се приказва повече за неверния път, в сравнение с за верния. Защо, мислиш, е по този начин? - Не знам. Защо? Ти ми кажи.
*** - Това което искаше да знаеш... Няма евреи, няма бели, няма негри... цветнокожи хора. Няма такива неща. В дъното на мината, където се намира златото, няма такива неща. Там е единствено чистата руда. Онова, безконечното, дето не вярваш, че е там. Онова нещо, което приковава хората за перона, до момента в който се доближава Сънсет експрес...
Това нещо, което ти разрешава да раздаваш благословии по главите на непознати, вместо да ги проклинаш.
***
- Ако това не е животът, който си желал, то тогава какво е? - Не зная. Не това. Ти живееш ли, както си планувал? - Не. Но получих това, от което се нуждаех, вместо което желаех. Понякога това е най-хубавият шанс.
Илюстрации: kinopoisk.ru
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ